Category Archives: Лично

Безкомфортно

10027
Евтино вино дави скъпа болка, на разсъмване сънувам прилепи. Нощта е борба за себезапазване, мрак…може ли денят да не свръшва? Да ме погълне с дребните проблеми, да ме завърти центрофугата, която мразя, но да съм аз…........ Ако някой ме търси – няма ме, боря се за себе си Безкомфортно...... като на война… Без разлистване на [...]

Споменът за нас

1733
Споменът за нас възкръсва всяко лято в мен. Вече не ям, храня се със спомена. Споменът, в който ще се влюбвам винаги вместо в теб….. Споменът, в който съм сама със себе си. Само в спомените сме сами със себе си.

Вървя през бодливи храсти

1749
Вървя през бодливите храсти. Изсмуквам кръвта от раните. Да не засъхне. Не съм за обичане от друг. Търся себе си, за да обичам. На луната залепих очи, да ме вижда, вместо господ. Извадих моите и ги залепих. И сърцето си обесих, като юда на дървото. Първо го предадох, без целувка. Има ли в живота истина [...]

Когато си сам

1772
Когато си сам, Не си … Имаш себе си най-малко, най-малкото защото в себе си, вътре дълбоко в себе си, криеш душите на всички, които си обичал.

До поискване

1702
До поискване Любов при поискване до двете страни, Докато балона на очакванията се спука и лъсне двойната самота От нуждата да обичаш, когато не му е времето. Празнината на сърцето се топи в пъпния обрив на съзнанието Защо живеем ако няма любов! Защо обичаме, ако един ден просто ще спрем Колко устни трябва да не [...]

Има време за обичане

1580
Има време за обичане... Цялото време на света Сега е време да се живее По правилата, С изстинала по устните любов Засъхнала от бързане В неважни важности….. Има време за обичане, На други… По-интересни По-истински… По-близки до сърцето… Сега е време за понасяне Заради дълговете към живота, Които отказахме да платим Обичайки се…. И лихвите [...]

Финален акорд

1562
Финален акорд На дядо ми Лебедовата песен с най-истинското от тебе си, Но за последно в този живот…. Много бързо идва финалът, По-бързо от мисълта Отлитащо лято, което няма да се върне никога Трудно се изразява смъртта в затихващите форми на живот, Цикличните кръговрати са ни разглезили достатъчно И не си представяме КРАЯт. Животът води [...]

Не си отивай

2765
Не си отивай, Не искам да си въздуха около мен, нито капчиците дъжд по листата на дърветата, Нито непокорните кипящи сълзи в очите ми, Не искам да си в мозъка ми като заклещен куршум Не искам да плуваш в спомените ми и да ми ги крадеш, Не искам да ме гледаш нощем с поглед, в [...]

Честит 14 февруари

2760

“Ау, каква валентинка са ни докарали?!“, усмихва ми се съзаклятнически една пълничка сестра с късо подстригана, перхидролена коса и твърде тежък за 9 сутринта грим. Бях първата операция за дeня. Лежах на количката и гледах как лекарите и сестрите, все още си пиеха кафето и се майтепеха за празника. Като усетиха непоканинея ми поглед, затвориха […]