Не си отивай,
Не искам да си въздуха около мен, нито капчиците дъжд по листата на дърветата,
Нито непокорните кипящи сълзи в очите ми,
Не искам да си в мозъка ми като заклещен куршум
Не искам да плуваш в спомените ми и да ми ги крадеш,
Не искам да ме гледаш нощем с поглед, в който виждам вината си,
Не искам да има толкова неща, които ще остават неказани завинаги,
Не искам да отиваш никъде, никаде без мен,
Искам да тук, винаги, да се усмихваш винаги, дори да ме обвиняваш винаги ,
Да ме мразиш и съжаляваш винаги, дори да се преместиш или аз да се преместя.
Искам да те обичам винаги и да мога да ти кажа, като гледам очите ти,
Искам да те прегърна винаги когато светът ме набие с ритници и шамари, искам да дода при теб винаги, когато ми стане студено и не успея да си намеря място на тази планета
Искам да си тук, искам просто да си жив, да съществуваш, нищо друго не искам.
Ще направя всичко, само, моля те, не си отивай,
Тръгнеш ли обедняваме – аз и светът.
Не си отивай.
