Вървя през бодливите храсти.
Изсмуквам кръвта от раните.
Да не засъхне.
Не съм за обичане от друг.
Търся себе си, за да обичам.
На луната залепих очи,
да ме вижда, вместо господ.
Извадих моите и ги залепих.
И сърцето си обесих,
като юда на дървото.
Първо го предадох, без целувка.
Има ли в живота истина
Ако няма любов?
Има ли в истината живот ако няма,
няма и глътка живот?
Искам да пусна света във вените.
В килията замръзвам до евтаназия.
Събуди ме на време, Господи, за да живея!
