Лудата

9843

По истински случаи  

Настоящето е това, което минава неусетно покрай нас, докато премисляме миналото и се тревожим за бъдещето“

Неизвестен автор

 23 декември. Кафето пред женския стационар на психодиспансера в Пловдив. Чакам за кафе пред тясното прозорче на караваната и се вслушвам в разговора от масата до мен.

Млада жена с тъжен тон, почти обърнат на плач:

— Утре е Бъдни вечер. Празник, свещен, семеен. В други ден е Коледа, но мен не ме пускат. Всички други пуснаха, само мен не…..Толкова ли съм зле?!?!

Разплаква се.

— Та не мога да видя нито детето, нито да посрещна празниците. Ама празник е, а аз съм затворник тук.

Намесва се жената на средна възраст до нея:

— Ъъъъх Празник, кво значение има. То всеки дeн може да е празник, ако успееш да си го направиш. Ако се чувстваш щастлива и в хармония, животът ще е непрекъснат празник. Ако си загубила себе си, както сега………празниците дори ще ти се струват по-ужасни от другите дни. Сега си загубила себе си, същността си, смисъла….по-важното  е  да ги откриеш, до тогава, повярвай ми, няма да имаш празници.

— Но блъскам си главата и не разбирам с какво заслужих това. Аз съм на 26, ама толкова ли съм грешна, че Господ ме наказва така?

Кафето ми още не беше готово....

Плъзнах поглед по плаката с разголена красавица насреща ми. Знойна плът, загорели от слънцето пишни гърди, лъщящи под изкуствената пот, дълги крака и примамващи в изкущение бедра, сочни извивки, жадни полуотворени устни, безсрамен поглед……… ГРЕШНА, ГРЕШНА ….повтарях си мислено аз, ма много странна дума, многозначителна някакси……. Колко ли са грешни тези жени, на които снимките стоят в тая кафеджийска барака сигурно певече от десет години…..Грешна-пак си го повторих- и пред погледа ми отново се изправи загорялата, лъщяща гръд…. грешно?

— Хахаха грешна- включи се отново същата жена- Ама пред кой да си грешна, бе момиче? Пред Бог ли? Че знае ли някой кво е това? Можеш да бъдеш грешна пред самата себе си, пред друг не можеш…..Щото само ти можеш да си поставиш бариерите за началото и края на греха.

За да разсее малко положението се обади мъжът до нея. На горе-долу нейната възраст. До него имаше един младичък мъж- това беше цялата компания на масата.

—  Знаеш ли, ти навремето май щеше да ми ставаш снаха. Беше се сгаджила нещо със сина, Иван де, ама се разобичахте…..Ехххх, щеше добра снаха да ми бъдеш, а?! Кой знае как щяха да се развият нещата…..

Кафето ми беше готово. Най-дълго чаканото кафе в живота ми досега.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *