Category Archives: Поезия
31дек.
Leave a comment

Безкомфортно

46853
Евтино вино дави скъпа болка, на разсъмване сънувам прилепи. Нощта е борба за себезапазване, мрак…може ли денят да не свръшва? Да ме погълне с дребните проблеми, да ме завърти центрофугата, която мразя, но да съм аз…........ Ако някой ме търси – няма ме, боря се за себе си Безкомфортно...... като на война… Без разлистване на [...]
Read more
06сеп.
Leave a comment

Споменът за нас

5403
Споменът за нас възкръсва всяко лято в мен. Вече не ям, храня се със спомена. Споменът, в който ще се влюбвам винаги вместо в теб….. Споменът, в който съм сама със себе си. Само в спомените сме сами със себе си.
Read more
06сеп.
Leave a comment

Вървя през бодливи храсти

5433
Вървя през бодливите храсти. Изсмуквам кръвта от раните. Да не засъхне. Не съм за обичане от друг. Търся себе си, за да обичам. На луната залепих очи, да ме вижда, вместо господ. Извадих моите и ги залепих. И сърцето си обесих, като юда на дървото. Първо го предадох, без целувка. Има ли в живота истина [...]
Read more
04сеп.
Leave a comment

Когато си сам

5420
Когато си сам, Не си … Имаш себе си най-малко, най-малкото защото в себе си, вътре дълбоко в себе си, криеш душите на всички, които си обичал.
Read more
03сеп.
Leave a comment

До поискване

5357
До поискване Любов при поискване до двете страни, Докато балона на очакванията се спука и лъсне двойната самота От нуждата да обичаш, когато не му е времето. Празнината на сърцето се топи в пъпния обрив на съзнанието Защо живеем ако няма любов! Защо обичаме, ако един ден просто ще спрем Колко устни трябва да не [...]
Read more
01сеп.
Leave a comment

Има време за обичане

5186
Има време за обичане... Цялото време на света Сега е време да се живее По правилата, С изстинала по устните любов Засъхнала от бързане В неважни важности….. Има време за обичане, На други… По-интересни По-истински… По-близки до сърцето… Сега е време за понасяне Заради дълговете към живота, Които отказахме да платим Обичайки се…. И лихвите [...]
Read more
01сеп.
Leave a comment

Финален акорд

5146
Финален акорд На дядо ми Лебедовата песен с най-истинското от тебе си, Но за последно в този живот…. Много бързо идва финалът, По-бързо от мисълта Отлитащо лято, което няма да се върне никога Трудно се изразява смъртта в затихващите форми на живот, Цикличните кръговрати са ни разглезили достатъчно И не си представяме КРАЯт. Животът води [...]
Read more
01сеп.
Leave a comment

Не си отивай

10239
Не си отивай, Не искам да си въздуха около мен, нито капчиците дъжд по листата на дърветата, Нито непокорните кипящи сълзи в очите ми, Не искам да си в мозъка ми като заклещен куршум Не искам да плуваш в спомените ми и да ми ги крадеш, Не искам да ме гледаш нощем с поглед, в [...]
Read more