Равносметка

9745

Коледа….и почвам да повръщам, бате

Сигурно  е от ЕГН-то или от почти насилственото чувство, че трябва като е Коледа  едва ли не да застанеш на челна стойка без да дишаш, ама тая година Коледата ми дойде малко в излишък.

Тая година беше някаква тотална ескалация на пресиленото празнуване на Коледа, превърнато в задължение. Едно голямо задължение!

Видях с нюз фийда си безброй задължени от половинките си мъже да се обличат в коледни пуловери и да се опитват неистово да се усмихват щастливо до жените и децата си на фона на коледни декори. Сякаш бяха завлечени в самите снимки, хванати за носа, кротувайки под чехъла, с думите „Ми иначе няма да готвя“ или „Ако направим фотосесията, довечера ще те наградя в спалнята“. То не бяха коледни семейни снимки в стил „американско щастие“, то не беше чудо. Ще си кажеш, че тия хора са изскочили от някой друг век и се фотографират по веднъж в годината, щото само тогава са намерили фотограф да ги заснеме семейно и тържествено. И после почват да „пръскат“ повсеместно семейно щастие из социалните мрежи….Заразна история, панаир на фалша. Буквално. Бляк!

После броени дни преди Коледа се почва с голямото харчене. Тая тенденция ни тресе в последните няколко години: Около Коледа и черния петък хващаме кредитните си карти, за които си потим задниците повече от година и ги изпльокваме за планини от храна и ненужни боклуци.

Празникът не е празник ако не се покаже във фейсбук, naturlich- снимки на бъднивечерски трапези, елхи, изтърбушени от употреба картички с пожелания. (Тук изключвам хорицата от по-малките населени места, дето заснемат цялата процесия по свинското погребение. За тяхното психическо развитие трябва да се пише тритомник)

И  тадам…..идва моментът, в който светът се завърта около една маса, отрупана с всичко за плюскане и финансово допустимите алкохолни напитки, и евентуално един телевизор. Сакрален момент! Започват да валят снимки на напиващи се хора, групи от по 4 поколения, пълнещи търбуси и раздавайки наздравици.

Точно в този свещен момент, от пълна скука, или щото както го изисква общественият етикет във фейсбук, някакви странни хора започват да разцъкват телефоните си  и между храненията изпращат коледни електронни картички, пропити от баналност на познати, непознати или направо на всичките си контакти във фейсбук мрежата. Тези хора винаги са будели смесени чувства в душицата ми, хем, от една страна, пръскат някаква позитивна енергия, хем са най-самотните същества в света точно в този момент.

Ако трябва да запомня клишето „Kоледа“, май ще го запомня точно с поздравленията на килограм.

Та да се върнем на масата, където се случва цялата суматоха. Снимат се сърми, боб, салата с праз…толкова масово, че чак да ти се догадва. Еталон, модел на поведение или също като онзи израз, дето всичко тийнове масово подхванаха „и почвам да снимам сърмите, бате“ и почвам да пускам картички, бате и почвам да пия и ям до пръсване, бате. Бе въобще  Коледа, бате…

Коледите не са това, което бяха…Исус е мускулест латино мачо!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *