Да не мога да бъда свободна

13469

Нашето нещастие заживя като трето дете около нас. Всеки ден растеше, ставаше все по- кръвожадно, докато ядеше парчета от нас. В началото го нарекохме „проблеми в брака“, но след няколко години то стана грозно и уродливо, като плод на кръвосмешение, в което бучат два вида токсични киселини и разяждат кожата му…спеше между двете ни деца, понякога ги биеше до кръв с камшик или ги душеше из ъглите на стаите…беше ясно, че когато порасне достатъчно ще ни отпише от списъка на биологичните видове…

Психиката ми се разтапяше като паниран кашкавал и то лакомо я довършваше. Нямаше как и къде да се скрием. И тъкмо когато мислехме, че сме успели да си поемем дъх, то се провираше из бръчките на мозъка и дебнеше една дума, жест или поглед само бяха достатъчни и показваше острите зъби. Впиваше в месото до кръв..а когато се напиеше, лягаше с пълен търбух до безкръвните ни конвулсивни тела и се смееше ехидно на двете ни различни безпомощности – твоята да не ме разбираш, моята- да не мога да бъда свободна.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *