Финален акорд
На дядо ми
Лебедовата песен с най-истинското от тебе си,
Но за последно в този живот….
Много бързо идва финалът,
По-бързо от мисълта
Отлитащо лято, което няма да се върне никога
Трудно се изразява смъртта в затихващите форми на живот,
Цикличните кръговрати са ни разглезили достатъчно
И не си представяме КРАЯт.
Животът води до амортизация….
Естествен процес ли?!
Глупсоти! Просто ти го начуква за смелостта
Да пожелаеш да бъдеш щастлив за минута,
за откровението да бъдеш само себи си
за удоволствието да постигнеш целта си
Лентата превърта за финал….
Другите са твърди заети със живота
Самотата на мислите стряска,
Тя е тъпа любовница на КРАЯ
В старостта няма нищо достойно
В преклонната старост –само ужаса от приближаващат бездна
Страхът, че изпускаш живота
Той го чувства
Раним до безбожие
Нервен до изтръпване
Смачкан до болка
Сам до деменция
Искащ до невъзможност
Пълен с разкаяния до безсилие
Чист като дете на 2
Гледа хората с безсмислените им движения
И е още по сам
П остар и неразбран
Като да не принадлежи на тоя свят.
„Какво се обърка толкова. Хората не са вече щастливи“
Казвам:
„Винаги е било така. Просто постепенно излизаш от матрицата“
