Здравейте,

Казвам се Оля Обрейкова и разбирате за мен, защото обичам да пиша. Пиша под всякаква форма, имам нужда да мисля на глас, за да си подредя реалността. Това е моят начин да търся истините, които иначе ми убягват.
Ето с две думи малко инфо за мен: Майка на две зверчета, от които едното е бъдеща хормонална бомба със закъснител, а другото е принцеса Сладкодъвка.
Работя в областта на дигиталния маркетинг, обаче онова, което истински ми носи удовлетворение е писането на всичко от статии, до есета ,стихове, къси разкази или каквото друго ми хрумне на момента.

За всички тайни, които ни довършват…
Човек има толкова много неща да сподели, но така и не го прави. Хиляди истини си отиват завинаги с нас ежедневно. Накрая просто се чувстваме неосъществени. Аз се опитвам да намалявам тези потенциални тайни и то по странни начини – като, примерно, пиша строфи по салфетките в пицарията, или хвърлям някой ред в телефона докато чакам зелен светофар или просто нещо ме жегва и го разказвам на диктофон опцията на телефона ми.

За самотата
После реших, че с писане мога да стигна до други, също толкова умопобъркани като мен хора. Аз да ги намеря, те да ме намерят, те да се намерят помежду си и някакси да облекчаваме странното си съществуване и самотата. Защото ако спинът е чумата на 20 век, то самотата е спина на 21 век.
И всички сме заразени в малка или в по-голяма степен, докато това състояние не се хронифицира и започнат психическите и поведенчески аномалии. Позната картинка, нали? А самотата винаги си я има, просто при нас се сраснала с вътрешното „аз“, което все търси нещо отвън и накрая не го намира. Ами ще го търсим отвътре, имаме ли избор J

За приключението да се развиваш в България
Като теб, и аз съчетавам няколко социални роли и се опитвам да балансирам между тях, като в същото време се боря с трудностите да живея и да отглеждам потомството в България.
Тази сайт е са тях – за бариерите по пътя, за шарените нещица, които ежедневно се случват около нас, и които, ние си правим. За илюзиите, които разбиваме всеки ден, за да родим нови, за несправедливостите, под които има подаващи се лъчи. Имам една приятелка, която да ни успокоява взаимно ми казваше „Споко, и на нашата улица ще изгрее слънце“. Каза ми го преди 7 години, завчера говорихме по телефона и пак ми го каза J

За поколението У
Този сайт ще е за всичко, което ни интересува, нас поколението, което растяхме през 90-тте години, през онзи така развит до бруталност преход. Ние, милениумите, поколението Y, сме брандирани от прехода и нашенския, и световния и затова сме по-гъвкави от другите, много по-адаптивни и принципни.
Странни птици сме, ние, от това поколение, много странни…Хем имаме солидна ценностна система, гарнирана с идеали, хем сме достатъчно гъвкави и амбициозни , но и много разочаровани до една степен на градивен нихилизъм.

За изкуството
Познавам хора, в това число и себе си, които то е спасило някак. То измъква от огромни депресии, емоционални турболенции и кризи от всякакъв характер, защото е над всичко друго(клише, но истина). Независимо дали се наслаждаваш на изкуството или го създаваш, все е форма на някакво спасение от голямото нищо наоколо.

Защо това е твоето място, ли?
Стига толкова съм плямпала, този сайт е за теб!
Защото вече тук намери нещо интересно за себе си или защото сподели нещо интересно от живота си. Споделяй, изказвай мнения, разрушавай с думи, после отново, обаче, трябва да строиш ….това е мястото, където можеш да намираш частица от себе си, от живота си във всеки ред и постоянно да дописваш с твой почерк.

Ти си точно тук, където искаш да бъдеш, защото тук можеш да откриеш изгубени част от себе си.

Добре дошъл в клуба на вечно търсещите!

С обич,
Оля

Мои любими постове

АКо се чудиш откъде да започнеш...