Поетът Николай Владимиров

2273

Болката причинява поезия. Щастието се живее.

Познавам Николай Владимиров от 15 години. Беше едно студентско време, ние – пълни с ентусиазъм, той – 3 –ти курс отличник на випуска по право. Имаше природен нюх към качествената поезия. Беше хубаво време, много наивно. Пишехме стихове, четяхме ги на събития, които сами си организирахме и да си призная, беше абсурдно безгрижно време на прохождане в живота. После той ни помете, загубихме си следите и всеки почна да се бори със своите вятърни мелници. Преди 3 години Ники изскочи със докосващите си стихове от нищото във Фейсбук. Запознахме се отново. С новите си личности. Резюмирахме си болките за изминалото време. Ники вече е завършен поет с пет издадени стихосбирки, станал е  от онези пое с потенциал да влияят и формират новата българска литература. Затова бързам да Ви представя неговата гледна точка по новите поетични въпроси.

За петата му стихосбирка, която излезе преди дни „Сърце без намордник“

Редактор на „Сърце без намордник“ е Росен Карамфилов. С тази книга се връщам към себе си от преди 2-3 години в стилистично отношение. Тя съчетава по-къси и по-дълги стихове, за разлика от предишните ми две книги, които залагаха на късите форми. По различна е като стил, но за мен е типично да не мога да стоя на едно място. Винаги търся начин да се развивам и да не стоя на едно място в поезията. „Сърце без намордник“ е възможно най-рафинираната селекция от стихове.

За метаморфозата от първите му книги до последната

Различните периоди от живота ми променят стила, в който пиша. По-късите ми неща, искат да кажат повече, но по-синтезирано. Късите форми са резултат от динамичния ми начин на живот, където мислиш за сложно усещане само с няколко думи. Примерно 90% от стиховете в „Отсъствия“  са сглобени  и са писани в метрото. На повечето хора там им пречи шумът, а на мен ми помага. Все едно съм звукоизолиран. За мен там е една голяма тишина, една голяма гробница, в която се съсредоточавам. Там успяват да ми текат сюжети, да преминават през мен, да се раждат и оформят образи и аз бързам да ги запиша на какво ли не, защото само минута да се забавя и вече са изчезнали.

За поезията и социалните мрежи

Начинът на общуване на автора с аудиторията определя продажбите на една книга. Когато събереш произведения, които са били  харесвани в социалната мрежа и хората са отдали нужното внимание и обич към тях, това продава много повече  отколкото ако ги криеш умишлено. Хората не си купуват поезия, ако произведенията не са стигнали до тях, не са докоснали емоциите им предварително. За мен постването на стиховете във Фейсбук е общуване с настроението на хората и сърцата им. То определя  и съдържанието на моите книги и продажбите.

Какви хора го четат

Най-разнообразни. На различна възраст, което много ми харесва, защото така произведенията ми стигат до различен тип хора. Успях да постигна нещо много важно за мен, различни произведения се харесват от различен тип хора. Това разнообразие на мненията е много важно, защото ако имах неща, които се харесват на всички, и други, които се харесват по-малко, означава, че нещо в стила ми и начинът ми на изразяване куца.

Има ли мъже, които четат поезия, когато е известно, че в наши дни само жените са романтични

Има, но те не лайкват, а ми пишат на лични съобщения в социалната мрежа какво са харесали. Заради обществото е. Смята се, че за мъжа е срамно да покаже привързаност и афинитет към поезия.Това е генерален проблем изобщо в България. Отношението към нас като творци е до голяма степен подигравателно. Смята се, че ние сме някакви хаймани, които нямат какво да правят по цял ден. В крайна сметка не се оценява изкуството, което се създава, не се вижда тази духовна страна на нещата, която определя и осмисля едно тяло като човек, а не като обикновено месо.

За понятието „Фейсбук поезия“ и ренесанса на стиховете

За мен такова понятие не съществува. Фейсбук е средство, чрез което се популяризира дадена поезия. Дали тя е кратка или по-дълга, ако това е стойностна поезия няма повод да се нарича с опростяващата дефиниция „фейсбук поезия“. Просто времената се променят, променя се и самата поезия, и изкуството се променя като цяло. То никога не стои на едно място. В България, обаче, има ретроградни умове, които още не могат да го асимилират това. Не можем да стоим на поезия, която е стил 20-те години. Времето просто е различно, темите, които вълнуват хората са различни. По-кратките форми много по-бързо и место достигат до младите хора. В това време на много информация, възможността да стигнеш до нещо, което те вълнува е много по-явна. Друг, обаче, е въпросът, че не всички млади автори пишат поезия, колкото и да си мислят, че го правят. Умело успяват да имитират нещо като бял стих, но те просто са подели една вълна, която върви в социалната мрежа и се опитват да са част от нея. Това не ги определя като поети.

За общуването и отново социалните мрежи

Има невероятни филми, в които младите и не толкова млади поети се вкарват покрай писането. Някакви невероятни драми се получават в емоционалното им общуване, които всъщност са сблъсъци между профили, емотикони на сърчица и никакви човешки взаимоотношения. И това е част от един компенсаторен механизъм, който се появява при липсата на реално общуване. Писането на поезия и нейна имитация е част от този механизъм. Хората са самотни и търсят начин да компенсират тази самота. Този начин разбира се е неуспешен и в това се състои драмата на съвременния млад човек  в наши дни.

За поезията и имитацията на поезия

Истинската поезия може да е от 3 или 2 думи, но те да казват нещо по един много красив и дълбок начин. При псевдопоезията има имитация на добра поезия, без да казва нещо ново и различно. Псевдопоезията е свързана малко или много с плагиатството. Разликата между качествената поезия и имитацията се прави чрез опита. Човек трябва да е чел много книги с поезия в продължение на години, за да отбере истинския, качествен стих от имитацията.

Дали ще е римуван или бял стих няма значение. Въпреки, че за мен класическият стих е белият стих, който е значително по-стара форма на стих от римувания. Та, независимо какъв стил предпочиташ, в течение на времето,след като си изчел доста поезия, ти намираш своя тип от нея, но вече можеш да определиш какво е произведението пред теб –поезия и кое не. Така че, четенето е много важен критерий, за да оцениш качествената поезия.

С рима или без

Една от хубавите страни в българската поезия, е че има свободата на изказ и че теорията, която беше налагана академично за задължителните рими, започна да отстъпва място на свобода на формата. По отношение на римата, освен в България, и в някои части от Русия, римата, като начин на изразяване в поезията, е на изчезване. Звучи абсурдно, на фона на това развитие, да се твърди, че римата е  единствената професионална форма на изразяване. Предполагам, че след още 10 години ще има по-различен стил  и от сегашния. Поезията просто не стои на едно място. Тя все повече се взира в съвременния свят, все повече се взира в детайлите на красивите усещания и все по-малко във формата. А това освобождава възприятието, усещането и го развива в теб без да го моделира.

Неговите поети-учители

Не крия, че съм ученик на Евтим Евтимов. В по-старите ми стихотворения има една почит към Евтимов като стил. Христо Фотев също е мой духовен учител от него съм се вдъхновявал за морските ми стихове. Преди пишех много морска поезия и една от болките ми беше, че няма достатъчно маринисти в България, тъй като това е едно богатство, особено за държава, в която има море е живо престъпление да няма подобни автори.

В заключение само ще допълня, че приносът на Виктор Пасков към съвременната литература е безспорен.

За маските и хората

В съвременната поезия има много талантливи автори, това е факт, друг е въпросът, че голяма част от тях носят маски.

Има огромно разминаване между творците  и хората вътре в тях. И най-страшното  е че това не личи по стиховете им, че стиховете им звучат съвсем естествено. Има едни невероятни имитатори, които могат да напишат страшно добри неща и в същото време да се окажат едни много дребни хора.

Едно от най-страшните неща в литературата  е манипулацията, на която може да те подложи самият читател. Може да си мислиш, че четеш един човек и това, което ти представи като произведение, а всъщност да се окаже съвсем друго.

За баланса между читателския вкус и стойностната поезия
Читателите могат да оказват влияние само на слабохарактерните творци, които се опитват да угаждат на всеобщия вкус. Аз не търся баланс, пиша това, което на мен ми харесва и чувствам. Умението на добрия поет е да убеди и възбуди чувствителност в читателя несъзнателно, първично, което оставя най-силно отпечатък. Търся читатели, които не четат, защото така им е казано от рекламата за един автор.

Кое вдъхновява повече болката или щастието?
Болката причинява поезия, защото често я изпитваш сам. Щастието се живее.

За образите и сюжетите в неговата поезия
Образите и сюжетите ми се раждат от наблюдение на всичко, което ме заобикаля, но остава вътре в мен. Свикнал съм да мисля и чувствам в детайли несъзнателно и да го обличам в думи. Съобразно дълбочината на езика и образа в моите очи подбирам стиховете, които да останат. Успея ли да кажа повече с малко думи или да постигна естетика в стиха, макар и дълъг, значи стихът за мен се е получил.

Поезията като хоби и още нещо…
Поезията за мен не е хоби, а досег до божественото. Но ако беше хоби и не пишех, със сигурност щях да бъда филмов режисьор или пивовар на крафт бира примерно.

Любимата му негова книга?
Книгата от моите, която най-много харесвам, е всяка следваща, защото около нея витае особеното усещане, че мога да кажа повече, отколкото в предишните.
Надявам се следващите ми книги да са още по-различни, от тези, които имам в момента. Това ще означава, че аз се развивам в друга посока като творец. Еволюирам нанякъде като личност различна от предишната. Всеки автор, който иска да се развива трябва да покаже, че може да се пише на разни места по различен начин и в същото време да продължаваш да стигаш до хората и да казваш нещо, което остава в душите им.

Интервю на Оля Обрейкова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *