Добре дошли в страната на най-щастливите хора в света
Този надпис на цветен билборд те пореща, когато слезеш на летището в Лагос, и те кара да се усмихнеш, въпреки огромната опашка от хора, които искат да влязат в страната си, въпреки намусените полицаи, които прилежно подпечатват паспорта ти, въпреки страха от неочаквания и странен свят, който те посреща зад бариерата.
Нигерия е втората по богатство африканска страна след ЮАР. Богата е на нефт, природен газ, множество минерални ресурси, злато, диаманти и други. Въпреки това близо половината й население живее под прага на бедността, тъй като служителите на правителството и политиците са „заболели“ от особена мащабна корумпираност и еднолично продават земите на хората, като преди това ги конфискуват за сметка на държавата. За бедните и средната класа има непреодолим недостиг на електричество и питейна вода, която се купува. Проблемът с електричеството се решава поединично, всяко домакинство си купува генератор, който се включва след спирането на тока, ако има възможност да си го позволи. Иначе половината предприятия и институции са държавни, съвременни са и доста добре поддържани – летищата, банките, мобилните оператори. Има неотменна приемственост във властта, синовете взимат постовете на бащите си, което завърта Нигерия в омагьосан кръг на криворазбраната демокрация, характерен и за нас. Същевременно много образовани нигерийци напускат страната си и търсят реализация в страни с висок стандарт на живот. От друга страна, жители на други африкански държави емигрират в Нигерия, като с малкото пари, които получавт тук, издържат роднините в родината си. Повечето от тях не взимат повече от 60 евро месечно (10 000 нигерийски наира), но те работят и допълнителна работа, въпреки че успяват да живеят при невероятно мизерни условия.
Столицата Лагос
За младите и амбициозни нигерийци, безработицата е голяма
а повечето от тях не желаят да работят по строежи или да копаят канали заради едната прехрана. Въпреки че ясно разбират великата корупция в държавата, която е доста по-открита и публична, за разлика от България, те са изключителни патриоти и много обичат страната си. Знаят, че генетично им е заложено да изкарват парите си с труд и в несправедливи условия, но въпреки това винаги намират сили да се радват на живота, да се усмихват и избягват да говорят за бедността си.
По улиците във всички краища на страната е пълно с такива горди и едновременно страдащи хора. Там всички традиции са още живи, независимо от инвазията на американски ценности и западноевропейски влияния. По скоро обаче те се изявяват на битовистично равнище, отколкото да стават част от манталитета и начина на мислене на нигерийците. Да, вярно е, че са луди по лаптопите, мобилните телефони, хубавите коли и електрическите колани за отслабване, но те са форма на социален престиж и начин да се живее по-удобно. Традициите, обичаите и манталитетът им не са повлияни от западната култура.
Нигерийците, както и повечето африкански народи, са изграждани в духа на официалната полигамия – колкото повече жени е имал един мъж, толкова е по-голямо богатството му, толкова по-уважаван е в обществото и съответно толкова повече наследници на своите цели и въжделения ще остави след себе си. За да няма прекалени раздори между съпругите (каквито неминуемо е имало, предвид войнствения темперамент на нигерийци), жената се е грижела за децата на своята съперница, а не за своите. Днес многоженството все по-рядко се практикува, тъй като не е белег на цивилизованост и мода в Нигерия.
Най-много ме изненадва традицията им да празнуват, когато някой умре. Дори семейството да е бедно, всичките пари се дават за обилно ядене, пиене и поръчване на оркестър за танците. Да, те танцуват, пеят и си разменят подаръци по време на смърт, защото вярват, че тогава човек се пренася в един по-съвършен свят, че се отървава от мъката на този, земния. Но нищо чудно няма в това – те са хора, които успяват да видят радост и щастие дори в най-тъжните мигове от живота си.
Образованието и просперитетът са сред висшите идеали към които се стремят младите. И понеже страната не им предоставя възможности, освен ако нямат роднини в правителството, те тръгват да търсят щастието си в Европа и Америка. Нелегалната емиграция е изключително голяма, независимо от строгите нигерийски закони и пропускателните режими на развитите страни спрямо Нигерия. Раждаемостта е огромна – средно по 6 деца в семейство, така че въпреки високата смъртност населението на страната прогресивно нараства. Нигерийците дори нямат право да получават статут на бежанци, тъй като преди няколко години ООН обяви социално-политическия климат в страната като адекватен и подобряващ се. Доколко обаче това е така, можем да съдим по бедността на хората, чиито земи са отнети заради петрола в тях, който обогатява единствено правителството. Така се е формирала революционната инициатива на определени групи нигерийци, населяващи богатите на петрол райони по поречието на реката Делта. Всъщност трябваше да пътувам за град Уери, на около 50 км от районите, в които биват отвличани периодично наши граждани, работещи за петролните компании. Пътувайки в самолета, срещам Джон – нигериец, който от дълги години има печеливш бизнес в Германия, но непрекъснато пътува до Лагос, за да види семейството си. „Нещата в Нигерия се подобряват с всеки изминал ден. Обаче още корупцията е много голяма. Тези въстаници застават и срещу капиталистическия егоизъм на големите петролни компании, които не им дават работа и единственият им изход да оцелеят са подкупите и несъгласието със системата. Те са добри и мили хора и не биха посегнали на никого, освен ако не „краде“ от парите им, както правят хората, работещи в компаниите, които получават по хиляди долари месечно“, твърди Джон.
Лагос е изключително неприветлив град. Кацам там, за да хвана на другия ден самолета от вътрешните линии и да стигна до Уери. В страната, която гони по население Америка, разстоянията са огромни и губиш дни, за да пътуваш, ако нямаш пари да си позволиш самолет от една от вътрешните авиокомпании. Самият град е отдалечен от летището и за да не губя време, отсядам в хотел в един от близките квартали. Мястото е мръсно и вонящо, тесни улици, изпълнени с множество сергии, продават от парчета манго и ароматизирани свещи до дрехи. Тук-там има по някой малък супермаркет и заведение за бързо хранене. Къщите са големи и мрачни. Шумът от тълпата на улицата не стихва цяла нощ, въпреки че в Нигерия се мръква в около 18 часа.
Пристигам в Уери – един от големите градове в Нигерия, изграден от множество квартали, доста отдалечени един от друг. Освен екзотичната растителност правят впечатление и част от къщите и заведенията тип бараки, малките автобуси, наподобяващи нашите маршрутки, хората, пътуващи с мотоциклетите си, и хората с товари на главите, носещи ги по африкански.
Доста очебийно е класовото разделение. Повечето хора са бедни, движат се с мотори или пеш, като продават нещата, които носят на главата си. Средната класа използва не особено нови модели коли, а така и не успях да срещна представители на т. нар. висша класа, за които се твърди по света, че могат да се мерят по богатство само с руските и арабските милиардери. Наричат богатия човек в областта „чийв“ – той има много земя и работници в нея, а парите му идват както от рента, така и от бизнеса, с който се занимава. Къщата му прилича на палат и в нея често гостуват членовете на правителството. Във всяка община има по един или няколко от този тип богаташи.
Въпреки републиканския характер на политическата система в Нигерия още е на почит монархизмът. Всяко населено място освен кмет си има и крал. Титлата се предава по наследство, в редки случаи и според заслуги. Кралят поддържа добър стандарт на живот, получава средна заплата от правителството, а и хората му носят подаръци, често му се отплащат за услуги с пари. Работата му е да бъде своеобразен съдия при възникване на спорове между жителите на града. Ако и той не може да разреши споровете, конфликтът се пренася в съда. Кралят е мъдър и опитен и често хората се допитват до него за важен съвет.
Въобще наслушах се на доста интересни неща, без да съм видяла истински чийв или крал, защото по улицата и по шумните шарени пазари, откъдето минах, беше пълно само с бедни и отрудени хора, които се опитват да изкарат вечерята си. Не е рядка по улиците на Нигерия и гледката – жена в напреднала бременност носи на гърба си малко дете, а на главата – огромен съд, пълен с ядки или плодове за продажба.
За нигерийците много характерна е силната им вяра в Бог. Малка част от тях са мюсюлмани, мнозинството почитат папата, въпреки че правят собствен прочит на католицизма, вероятно е от спецификите на манталитета им. Те се молят пеейки, вярвайки, че така Бог достига до тях, молят се всяка сутрин. Нигерийците смятат Европа за рай на земята, въпреки че според климата и природата, която имат, те живеят в рая.
Те изпитват дълбоко почитание към всичко европейско смятайки го за така различно от тяхната култура.
Навсякъде е пълно с тропическа растителност и обичайната за африканските улици мръсотия. Мръсотията и окаяните улици обаче не са толкова израз на бедност, колкото на манталитет и въпрос на приоритети. На гости съм на Дженифър (или Ифи, както е нигерийското й име) и нейното семейство. Ифи живее в Уери под наем в четиристаен апартамент със съпруга и петте си деца. Те са едни от малкото представители на средната класа. Ифи е завършила математика и статистика в университета и работи в държавния сектор, като заплатата й е 33 000 наира (около 220 евро). Тя твърди, че тези пари не й стигат до никъде и в свободно си време е търговски представител на зърнени закуски. Съпругът й е инженер в петролна компания и работи в далечен град, като се прибира вкъщи по веднъж месечно. „Ако не инвестирахме на стоковата борса, нямаше да може да се оправим финансово. Преди време купихме доста акции на известна нигерийска банка и сега получаваме дивиденти. А как иначе, като само училището на децата е ужасно скъпо.“ Ифи има домашна помощничка, както всяко друго семейство в Африка, което не е на абсолютния праг на бедността. Прави впечатление изключителната й предприемчивост и амбиция, никога да не се задоволява с това, което получава, и винаги да търси възможности за нов бизнес, а паралелно с това е и добра майка. „Допреди десетина години в Нигерия беше военен режим и имаше строги правила, които трябваше да спазваме. Обаче,като дойде демокрацията, настана истински ужас.
Хората се превиваха от бедност, никаква работа, огромна, безпощадна корупция. Сега нещата се подобряват, но с невероятно бавни темпове. Ние се стремим постоянно към прогрес, доколкото можем, защото не е достатъчно само да мислиш какво ще сложиш на масата, важното е да мислиш за бъдещето и какво можеш реално да постигнеш. Просто никога не се примиряваме със ситуацията, винаги се стремим сами да създаваме ситуации“, казва Ифи и думите й отекват в паметта и веднага ме карат да се замисля за България и нашата действителност. Колко си приличаме с този африкански народ! Ние сме развиваща се страна, а те са излизаща страна от „третия свят“, но и те страдат също като нас, от същите заболявания на държавното и икономическото устройство. И къде всъщност свършва „третият свят“ и започва Европа за нас, когато толкова си приличаме дори по стандарт на живот?!
Малкият брат на Ифи случайно се оказва на гости у тях. Зуби е момче на 22 и догодина ще се дипломира като бакалавър по стоматология. „Казват ми, че в чужбина мога да изкарвам добри пари, ако почна работа. Мечтата ми е да завърша магистратура в Европа, защото тук не мога да се реализирам. В клиниките в Лагос и Абуджа наемат хора от известни и богати семейства и аз нямам шанс“, със съжаление казва Зуби. Той признава, че повечето му колеги в университета имат лаптопи, неговата мечта е също да има, за да си помогне в ученето. На летището в Уери се засичам с група бели мъже, които работят в петролните компании. Единият се оказа немец, на когото казах, че съм от България. „Където и да е, все пак е Европа, много по-добре оттук. Бедните, повечето от хората, страдат много тук от корупцията на политиците.“
Замислих се и се запитах дали този господин беше идвал в България. Пък и не посетих и огромните палати с басейни, гравирани със слонова кост, в които живеят богаташите. И ние си имаме такива. Видях малка част от Нигерия, наистина много малка, но почти се почувствах като у дома си – заобиколена от очевидни парадокси и сюрреалистична атмосфера. Като се сетих за връзката между България и Нигерия, ми хрумна, че общо между тях е и качествената литература. Нигерийски автор е сред носителите на Нобелова награда за литература
Имат невероятни художествени образци, но ще имам място да цитирам само един стих, писан от първия президент на Нигерия Нуамди Азикиуе.
И животът продължава
Суматоха, блъсканица навсякъде,
Ще свърши ли някога това,
Несъмнено, ще се свърши.
Но тогава просто няма да знаем,
тъй като именно сега животът продължава.
С всеки ден нещата стават по-зле и по-зле,
изглежда е по-добре въобще да не се раждаш,
Но това вече е станало,
Няма връщане назад
Просто животът продължава.
Щастливи са само малките деца,
Защото не знаят какво е животът,
Само ако знаех, нямаше да се родя,
Но не мога да обвинявам майка ми
И животът продължава.
Когато всички излизат, за да търсят неща,
Малко от тях се завръщат с щастие,
На други – надеждите са разбити, спомените – също унищожени,
Животът е като игра,
която просто продължава.
