Храната универсален наркотик
Лечението?
Години наред бях пристрастена към яденето. Още не съм го преодоляла напълно. Сега, докато пиша това, нагъвам юнашката тестени гевречета, при положение, че преди 30 минути обядвах. За това става въпрос –усещането за спонтанен, издълбаващ глад, без въобще наистина да си гладен.
Използването на храната като наркотик е зависимост също като пристрастяването към алкохола, цигарите или кокаина.
Дори при най-дребните позиви на ежедневен стрес, определени центрове в мозъка ти се активират и започваш да изпитваш неконтролируема нужда да ядеш нещо. Не глад, въпреки, че и той може да се инсинуира от мозъка, а чувство, че трябва да хапнеш нещо и ако не го направиш в следващите секунди ще се пръснеш или ще превъртиш централно.
И после си набавяш храната, която обичаш –отровно сладките вафли, шоколад, чипс… колкото по-наситено с вкусове е яденето, толкова повече мелатонин , допамин и окситоцин ти се образуват в мозъка и ти усещаш как всички грижи започват да се смаляват, смаляват, докато изчезнат. И на теб ти става все по-леко и свободно. И поглъщаш ли, поглъщаш храна, сякаш нямаш и най-малък контрол над тялото си, докато коремът ти заприлича на шамандура и усетиш болки в коремната стена от подуването.
Няма да говоря за гадните здравословни проблеми, които предизвиква това прекаляване с храна като запек, напълняване, повишаване на кръвното и целия спектър от стомашни проблеми.
Ще говоря за празнините, които „запълваме“ с всичката храна, която поглъщаме през тези периоди на „хроничен глад“.
Първо: този „глад“, никога не е физиологичен глад. Това е емоционален глад, предизвикан от липсата на определени емоции, при който храната се ползва наместо лекарство. Този глад е много добре осъзнат, но в повечето случаи волята е съвсем безсилна. Това е така, защото не се осъзнава истинската причина на този „глад“, не се установяват точните емоции и ситуации, които ни липсват и които оформят празнината, която запълваме с храната.
Въпросът е дали емоционалният глад може да се контролира с някои малки промени в ежедневието ни или изисква голяма, кардинална промяна в живота ни?
На тоя въпрос ще можеш да си отговориш ако знаеш най-честите причини за появата на емоционалния глад. Ако твоите причини са повече от две може да се окаже ,че малките промени в ежедневието няма да са достатъчни, за да прекъснеш „гладния“ омагьосан кръг.
Завладяващи негативни емоции
Ако в себе си таиш гняв, страх, тъга, самота, безпокойство, срам…храната ще ти бъде временен наркотик, потискащ емоциите. Трябва да идентифицираш точната негативна емоция, която те е завладяла и да се опиташ да я освободиш от същността си.
Скука или чувство на празнота
И двете се свързват с усещането на вътрешна неудовлетвореност и житейско безсмислие. Излишното и безцелно време се уплътнява с хапване. Ако това е твоята причина, стягай си д*то и веднага намери причина да се самомотивираш и да събудиш отдавна заспалите в съзнанието си мечти. Както знаеш, храната няма да помогне. Най-много да добави „борба с наднормено тегло“ в списъка с целите, които да започваш да си поставяш.
Детски навик
Не е изключени в детските ти години родители или баба и дядо да са те тъпчели с пица, сладолед, шоколади, защото си бил обект на прекомерни грижи. Което пък да е останало като заучен навик и към настоящия момент да работи срещу теб.
Социални влияния
Ако общуваш или живееш с хора с невероятен апетит, които постоянно те подстрекават за обилен обяд, две-три следобедни закуски или постоянно чупене на парченца шоколад, нищо чудно да добиеш същите навици и завъртиш и твоя свят само и предимно около храната.
Стрес
От ежедневния и хроничния стрес, тялото произвежда кортизол, познат още като хормона на стреса и наситената с вкусове храна те освобождава емоционално и намалява временно нивото на този хормон в организма.
Това съвсем не е пълен списък с причините за жестокия емоционален глад, но съм сигурна, че твоите причини са тук, в този списък.
За да прекъснеш този кръг първо НАХРАНИ СЕ С ЧУВСТВА И ЕМОЦИИ!
Ако имаш истинско желание да се излекуваш от хранителната зависимост и да работиш върху силата на волята си, за да превърнеш недостатъците в живота ти в позитиви, предлагам ти следните стъпки:
- Идентифицирай причината за глада
Дали ще е една, две или повече точки от гореизброените, знам, че знаеш или лесно можеш да идентифицираш точно какво те измъчва, защото така или иначе човекът, който те познава най-добре си самият ти. И не забравяй, твоите проблеми са само в твоя мозък, той ги е„родил“ и трябва да ги „убиеш“ само с негова помощ.
- Прецени сложността на проблема, за да стигнеш до решението
Ако твоите лични причини за натъпкването са повече от 2 от гореизброените, трябва да подготвиш свой спасителен план за действие, за да избягаш от плена на глада.
- Изработи ти си план за действие или как ще се бориш с основния си враг „от корен“, а не само на повърхността.
Това ти е дългосрочната стратегия, която ще разбиеш на по-малки краткосрочни стъпки. Например, установил си, че от самота и от вътрешна празнина успяваш да погълнеш храна достатъчна за вечеря на населението на малко селце в Сомалия,. Стресът също допринася, както и …по дяволите от 3 години не те повишават в работата, което също налива масло в огъня на твоята вътрешна неудовлетвореност от живота. Вече знаеш причинете, които са достатъчно големи, за да поискаш да промениш по-съществена част от живота си, например да си намериш нова работа, да се изправиш лице в лице с шефа си. Като цяло да заложиш на противоотровата –ако не си цялостно вътрешно удовлетворен, намери неща, които те удовлетворяват. После започни да изграждаш малките стъпки по пътя към целта. Например, през първия месец ходи по интервюта за работа, търси в интернет интересни позиции за работа, спри напълно шоколада и го замени с банани, пий повече вода и чайове.
Объркващо, нали?! Нещата просто са много навързани. Измисли си предварително ритуал какво ще правиш ако ти се дояде много спешно , например, изпий чаша топла вода на екс или направи десет клека. Така всеки месец залагай по определени малки цели, докато решиш големите си емоционални проблеми и сведеш глада за емоции до минимум.
- Контролирай се постоянно
Ежедневният и ежеседмичен мониторинг е от съществено значение. В края на всеки ден, а и дори по време на храненията си записвай какво точно си изял.Накрая на деня ще можеш да прецениш по количеството дали храната, която поглъщаш постепенно намалява.
Дребни трикове за намаляване на емоционалния апетит са консумирането на по-големи количества вода и зелени чайове без захар, и приготвянето на резени ябълки, моркови или краставици, които набързо можеш да нападнеш, ако и теб нападне онзи изстъргващ глад. Постави си условие за изпитание на краткосрочната волева реакция – ако ти се дояде сега, веднага, трябва да изчакаш поне 15 минути преди да хапнеш нещо. Пак повтарям за ритуалите при огладняване , те може да са от всякакво естество. Ако, например, се почувстваш самотен и празен вместо да посягаш към чипса, се обади на приятел или някой, който те кара да се чувстваш добре. Ако ти е супер скучно и безсмислено, потърси хубава книга за четене, пусни си приятен филм, започни да спортуваш….всичко е позволено, без храна J
В тази фаза вече трябва да каляваш волята си, да изградиш коренно противоположни навици, които отместват фокуса от храната като основно средство за емоционално разтоварване.
- Прави си равносметка
Всеки път, когато огладнееш емоционално се запитай какви точно емоции изпитваш в момента и какво точно ти липсва, освен храната. Така ще си даваш ясна сметка за конкретните причини за глада, които може да се различни всеки следващ път.
Накрая на месеца си помисли за изминалото време, колко пъти се подаде на емоционален глад и колко пъти устоя с кански усилия на изкушението. Равносметката е необходима, за да коригираш пропуските си в бъдеще
- Награждавай се за успехите си на хранителният фронт.
Наградите, обаче, не трябва да са свързани с храна. По-скоро използвай спестените от храна пари, за да зарадваш себе си по интересен начин. Купи си нова рокля, иди на екскурзия, посети изложба или си причинявай поне веднъж в седмицата театър или кино изживяване.
Борбата с емоционалния глад е продължителна, дълга и трудна. Разковничето е в малките стъпки и постоянството.
Искрено ти пожелавам успех, както го пожелавам и на себе си, защото при мен борбата продължава.
