Няколко урока по щастие от различни автори
Нали си знаете, идваме си на тази земя съвсем слепи като кученца. Нямаме идея какво е щастие. Искаме само да дишаме…демек да живеем.
После научаваме, че има такова понятие като „щастие“, към което трябва да се стремим и този момент е началото на цялото ни нещастие.
Забравяме думите на мъдреца „Живей така, че да не ти остава време да мислиш щастлив ли си или не. Само така можеш да постигнеш щастие“. Та, почваме да се стремим към тая химера до пълното прецакване на живота си, докато разберем, че се стремим към нечия форма на щастие, която съвсем не е нашата форма.
За всички, които си блъскат главата над това странно понятие „щастието“, подбрах някои много, ама много прочувствени мисли и цитати от известни и неизвестни автори. Те се отнасят както за щастието, така и за успеха и любовта. Щото те си вървят ръка за ръка, според зависи от отделното мислене на човек.
Правя уговорка, че не знам авторите на повечето, нито точната формулировка на това, което са казали, но пък затова в тях има страшно зашеметяваща доза истина. Приятно четене и умуване!
***
Необходимо е предварително да дефинираме идеята си за щастие.
Щастието е предимно вътрешен процес – външните неща само го поддържат.
„Ако не знаеш къде отиваш е наистина трудно да стигнеш там“
Здравословният егоизъм е най-доброто, което можеш да направиш за себе си.
Сложните връзки , които изглеждат много по-пълноценни и лесни от простите, лесно се разпадат.
Ако си доволен от живота си вече няма значение дали имаш повече.
Съществува т.нар. присъствие на отсъстващото.(депресивните натура знаят за какво става въпрос )
Когато се намирате в задънена улица излезте оттам откъдето сте влезли.
Животът си заслужава болката.
Човек оплаква хората, благодарение на които е този, който е.
Аз съм човекът, който съм бил плюс всичко преживяно до сега.
Приликите ни помагат да се открием. Благодарение на различията си виждаме какво ни носи близостта.
Любов е всичко! Когато някой го е грижа за теб също е форма на любов.
Трябва да сме напълно готови на ментално ниво за момента. Да сме в определен етап, в който можем да го посрещнем, да не го пришпорваме- ето това не казва законът за привличането.
В определени кофти моменти, човек се връща към нещо старо…..не е задължително да е приятно, просто да е по-приятно от сегашното. Така стои въпросът за грешките и инерцията….
„Няма как да не забележите, че любовта, към която се стремим, е резултат на един много странен парадокс. Той се състои във факта, че когато се влюбваме в някого, в него искаме да открием хората, към които сме били привързани като деца. От друга страна, очакваме от него да поправи всички онези неразбории, причинени от същите тези хора. В тази любов се съдържа противоречието: желанието да се завърнем в миналото и желанието да го изтрием.“
Спазвай две правила в живота си:стреми се да се чувстваш добре и в баланс във всеки един момент опитай се да не нараняваш други хора и техните чувства.
Ако двете влязат в противоречие- действай по интуиция и след време, няма начин, да не се балансират и двете отново. Все пак животът е приливи и отливи, просто се опитвай да хващаш и задържаш за по-дълги приливните вълни.
„Успехът е движение от един провал към друг при запазване на ентусиазма“
Уинстън Чърчил
„Посоката на живота е белязана от смисъла, който решим да придадем на съществуването си.“
Хорхе Букай
„Рядко успявах да видя възможността преди тя да е престанала да бъде такава”
Марк Твен
„Любовта е вътре в нас-ние просто винаги се опитваме да и предаваме форма.”
Едгарх Толе
„По ирония на съдбата човек започва да променя заобикалящата го действителност в деня, часа и минутата, когато престане непрекъснато да реагира на нея”
Джон Кехау
„Любовта е вътре в нас-ние просто винаги се опитваме да и предаваме форма.”
Едгарх Толе
„Всеки проблем е блестящо замаскирана възможност”
Джон Гарднър, експерт по маркетинг
Нямай очаквания от нещата, от хората и от ситуациите. Прави нещата според принципите си, но нямай очаквания.
Голяма част от всичко (което ни вълнува) всъщност няма значение.
Източникът на най-големите мъки и най-саморазрушителния гняв са старите рани, вкопчването в миналото.
Всички емоции са дуалистични-хубавото върви с лошото.
Всяка секунда щастие,която изживяваме вече е платена с предишно нещастие.
Болката и самотата са проекции на ума.
Мислим, мислим и той животът си минал-важното е да знае човек какво иска и да се „гмурне” без страх в кашата на живота, че да си го вземе.
Всичко, което човек прави трябва да му носи радост и удовлетворение. И то осезаеми.
Колкото повече съвпадат гласовете на съзнанието и подсъзнанието, толкова по-щастлив е човек. Когнитивният дисонас води до нещастие.
