Доживях времето, в което мислим, че без мобилните телефони сме безнадеждно самотни.
Държим целият свят в ръцете си – всички приятели, близки, смс-си от бивши и настоящи гаджета, покани за секс….
Без телефона си изгубен, откъснат, забравен. Какви ли други неща ще измислят да ни лекуват от самотата? Чумата на съвремието. О, те имат фантазия. Вече можеш да си имеш бебе, когато поискаш, само вкарват една клетка в тялото ти и ….готово. Даже не се налага да целуваш някой. Можеш да си намериш виртуален секспартньор и да го чукаш виртуално, без да знаеш даже как изглежда всъщност. Ама и той няма да знае дали го прави с крокодил. Пък и секса поне ще е 100% безопасен, защото ще е само в съзнанието ти. А ако искаш реален секс – ок –купеваш си вибрато. Носят ти го анонимно, и „никой няма да разбере съдържанието на пратката, която ви изпращамме”. Той има поне 8 степени и няма никаква опасност от преждевременна еякулация. „Ако се обадиш веднага, получаваш безплатна приставка за клитерна стимулация.” Ако депресията ти е чак толкова сериозна, просто иди до съседния ъгъл и си вземи едно еcstasy. Чакат те на гости в рая, поне за 3 часа. А като се върнеш, не забравяй да провериш пропуснатите си обаждания. Виж, някой се е сетил за теб от петстотинте имена в указателя. Е, чувстваш ли се още самотна? Странно, та нали целия ти свят е пъхнат в малък, триизмерен правоъгълник. Ако никой не се е сетил за теб, препоръчвам – пусни си Шаде – винаги помага. Ще се разревеш няколко пъти, че наистина, ама наистина никой не е помислил за теб, а после ще заспиш от мислите и от рев. Друг вариант- хващаш малкия си свят в ръце и разглеждаш указателя от горе до долу, докато видиш някое име, което няма да ти тръшне телефона по това време.
После звъниш. Ех, гласова поща! Какво пък, може би хората някъде все още правят реален, нормален секс… Ето какво ти трябва. Още утре ще се обадиш на бившия и ще си припомните някои позабравени удоволствия. Може да са 6 минути, но помагат, а и той май те докарваше до оргазъм. Ох, вече не помниш…дали беше той или онзи DJ от дискотеката миналата седмица.(Въздишка) Както и да е. Оргазмът дори не е важен… Абе, доста си е важен и затова бързо трябва да си спомниш с кой спа последно. Изчука ли го този Ди джей или просто една бутилка уиски ти докара халюцинации. Мислиш няколко минути и решаваш да се обадиш все пак на някого. Голата истина е , че не си се чукала от близо половин година. Ама искаш да забравиш грозния факт и на всяка цена утре вечер ще го направиш с някого, който и да е…
Но с кого?Хващаш света в ръцете си и…..измисляш си номер, произволно, после звъниш.
С малко повече късмет, гласът отстреща може да се окаже мъжки и тогава търсиш някой, но….ще се окаже, че си сбъркала номера. Искаш да поканиш този някой на бира и се надяваш отсреща да поемат инициативата. Но….мъжът отсреща явно също прави секс. Ти му говориш, той не те чува добре, а някаква мацка сънливо го пита „Кой е?”. Извиняваш се и затваряш.
Хващаш по здраво малкия си свят и искаш на мига да го разбиеш в стената, докато се разхвърчат батерии и чипчета. Но знаеш, че ще звънне, сигурна си че не могат да те забравят точно тази вечер. Решаваш да пробваш с енергийните си потоци- слагаш „света” на масата, притискаш с двата пръста слепоочията си, прехвърляш на ум като на филмова лента , лицата, които е събрал „света” и мислиш, концентрираш се, че някой трябва …. Сигнал за смс. Най-после. Спасени! Отдъхваш.Излизаш от петминутния транс и отдъхваш.
Значи все пак има Бог! И той ни вижда, чува и добрите му…. Стига, стига, нека все пак да видиш кой е. Трескаво, едва виждаш опциите по менюто, стигаш до смс-а: „Имате една непратена фактура. Моля ,платете незабавно.” Когато идваш на себе си, вече чуваш шума от счупването на „света” в пода…. Кефиш се и започваш да чувстваш свободата.. Независимост до мозъка на костите и до костите на мозъка…. Не, ти не си сама. Имаш последен останал Диазепам до презервативите на ношното шкафче. Изпиваш го с чаша кола идо десет минути усещаш неистова нужда от сън. Потъваш там, където имаш всеки мъж, който поискаш.
Честито!
Снощи нещата бяха същите, утре вечер пак ще избягаш така. Само дето сега е счупеш лап-топа, телевизора, а ето сега и телефонът. Само дето утре пак ще трябва да купуваш диазепами и ще лъжеш себе си, че снощи си се чукала с оня, готиния от дискотеката. Та за какво са хилядите чупливи „светове”, когато го има хапчето.
Лека нощ, скъпа!
Утре истинският свят ще е по-хубав, ще те приласкае, ще ти даде сили и лъч слънце на твоя ъгъл…В поредното хапче диазепам.
