Една колежка и спомена, че нейни приятели отварят масажен салон в центъра. Някъде в пряка до Витошка.
Веси полюбопитва дали си търсят човек, който да им прави реклама и да им набира клиенти. Все пак това беше учила и си търсеше работа като маркетингов експерт.
– О, виж сега, те са бивши барети с много връзки. Имат си кой да им прави реклама, имат си канали за клиенти. На тях им трябват момичета за работа- с лигавия си тембър уточни Адриана.
Ясно! На Веси и просветна, че нещата не са толкова невинни, не ставаше въпрос за обикновени масажи. Иначе защо си търсеха момичета от никъде? Самата Адриана не беше от онези момичета, които знаят как се практикува морал. Тя имаше сочна фигура, женствена, но от онази женственост с разливащата се плът, която повечето хора биха окачествили като „дебела“. Имаше, обаче, оформена талия, и секси форма на дупето, което и придаваше някаква мекота и симетрия.
Лицето и беше квадратно, с ясно оформени пълнички бузи. Винаги ходеше дръзко гримирана, по-скоро с ненужно много напластен грим и ярко червило, което допълнително увеличаваше огромната и уста. Гримирането и беше задължителен ритуал, на всеки 30 минути слагаше нов пласт червило. Нямаше хелурон в устните, но така ги плескаше с взевъзможни гланцове, моливи и червила, че изглеждаха огромни на фона на останалите елементи от лицето. Като неестествено презрял и деформиран плод. „Това са перфектните устни за свирка“, със смях добавяше Ади докато си слагаше поредния слой блестящ гланц.
Веси не знаеше какво точно работи Ади. Знаеше, че е учила PR в Нов български и не го е завършила. Ади обичаше лесните неща, които не костваха особено много усилия, така че не си я представяше като продавачка в мола. Някой и беше втълпил, че човек не трябва много да се хаби, за да не остарява и да не се набръчка предстрочно. Имаш възможност за много по-лесен и приятен живот и просто трябва да се откажеш от нещо, за да го постигнеш. Така мислеше тя…..Нещо дребно, като например принципите си…все пак и те си имат цена, просто ги продаваш за най-добрата такава.
„Ако искаш мога да те свържа с един познат и това напълно ще промени живота ти“- каза на Веси рано една сутрин, докати пиеха кафе в кухнята на офиса. Тя знаеше, че Веси изплаща кредити, има малко дете, мъжът и не работи и често я виждаше как си носи сандвичи от къщи или търси из чанти и джобове последни стотинки за кафе от машината. Надушваше бедността, отчаянието и загубения смисъл отдалеч, като хрътка…Ценностите са …..по никакъв начин не можеш да ги изконсумираш….без цвят, мириз, вкус, допир….значи нарушена мозъчна дейност.
– Та, ти казвах, имах една приятелка, мъжът и я беше оставил с дете. Майка и баща и бяха оставили на произвола на съдбата да се оправя. Беше страшно отчаяна като я запознах с този пич. Сега изкарва по няколко хиляди на месец, гледа си сама детето, работи, когато то е на градина…Чувства се чудесно. Какво значение имат скруполите, като няма с какво да си нахраниш детето си? Няма ли да се чувстваш по-виновна ако го оставиш гладно и лишено от всичко, за да си защитаваш морала? Какво ще направи моралът за тебе..кой ще го признае и оцени когато съзнателно си опропастил живота на детето си….какъв е смисълът да гладуваш и да се давиш в мизерия в най-хубавити си години…“
Веси отказа запознанството без да се замисли. Изпъди мисълта за масажния салон като жужаща муха от главата си и продължи да ниже нереално безценните си дни. Работата, детето, в къщи всичко трябваше да е наред. На 29 години, след няколко магистратури и познания в много области, тя често в джоба си нямаше 50 стотинки за кафе. Уж беше временно състояние, но се хронифицира. Това и се наслагваше като комплекс някъде недосегаемо дълбоко всеки ден.
След няколко седмици Ади пак така мимоходом спомена, че вече са отворили масажния салон и все още търсят момичета. „Само ще ида да видя какво е, каза си Веси, без никакви ангажименти, ще отида да предложа да им правя фейсбук рекламата, може и сайт да поискат. Мисля, че ще падне някой лев от това.“
Ади и даде телефонния номер на управителката и след като Веси се обади, се уговориха да се видят пред блока, където беше салонът на следващия ден в 10 сутринта.
Денят започна мразовито, а беше само началото на декември. Веси чакаше с чаша горещо кафе пред входа вече 10 минути. Пред нея цъфна една слаба жена с като издълбано лице и изкуствена дълга червена опашка, някак си насложена в косата.
– Здрасти, Верджи съм, приятно ми е. Хайде да влезем на топло да ти покажа салона.
Вержди с усилие заотключва първо входната, а после и вратата на един от апартаментите на партера. За масажен салон бяха пригодили един доста просторен двустаен апартамент. Двете големи стаи бяха оборудвани с масажни маси от онези с дупките за глава, и нищо повече като мебелировка, освен един страничен шкаф на който стояха масажните масла, ароматните кремове и свещи. Имаше и един малък шкаф за чисти хавлии, а над него малка уредба, на която Вреджи зареди релаксираща музика. Запали приглушеното осветление и стаята се изпръска с няколко изкуствени лъча светлина, даряваща почивка за очите.
После запали няколко свещи, за да създаде уют. Огромен фототапет отразяваше амазонската джунгла и допълваше малкото бягство от реалността, което се случваше в тези 18 квадрата в центъра на София.
Верджи направи кафе на Веси и запалиха по цигара в кухнята. После и показа обявите в нета, с които си намираха клиенти. Имаше платени обяви за масажи в повечето столични вестници, сайтове за обяви и сайтове за запознанства. Веси се зачете в обявата в Gepi me и изведнъж нещо и се заби в гърлото и.
„ Казвам се Мария, на 24 години съм и разполагам с изкусително тяло, създадено за грях. Предлагам релаксиращи масажи с хепи енд и още нещо, според съкровените ти желания“ .
– А да, забрах да ти кажа, че масажите са с хепи енд, ама не се притеснявай, не е кой знае какво да му удариш една чекия….така де, навсякъде предлагат обикновени масажи, а мъжете искат нещо по-така….затова идват. Ако масажът е 30 минути просто се отделят последните 10, няма как който и да е да не свърши за десет минути…аз доста техники изчетох, за да забързвам процеса с пръстите си…,хитро и смигна Верджи.
Шокът беше пълен. Не, че не беше очаквано, предвид всичко останало. Веси подозираше уловката още от самото начало на всичко.
Вече не можеше да говори, само слушаше, но и беше твърде любопитно, за да се врътне и да си тръгне още сега…не и толкова рано, не и точно сега.
За да привличат мъжките желания, обявите бяха написани от първо лице, сякаш някаква секси мацка беше решила да предлага масажи в дома си.
На снимките към обявите имаше разголени снимки на жена по сутиен –слаба и с големи цици, седнала по минижуп на масажната маса в другата стая, но лицето и беше изрязано. Веси позна тялото на Вержди и направи комплимент за сексапила. Това отприщи разговорът, който някакси зацикляше от бедността в мислите и словестния речник на Верджи. Оказа се, че Верджи и Ади са състудентки от Нов български. Верджи била гадже на един от тримата собственици на салона….имала мъж, много красив и дете, но мъжът и бил в командировка в Париж от няколко месеца и на нея и било твърде скучно да си стои в къщи и да харчи парите му. Така се хванала с Камен, било и забавно, и когато той решил да открива салона и предложил тя да стане мениджър. То други служители още нямало назначени, но тя щяла да го развие. Камен нямал против тя да прави масажите с хепи енд щом така “ще падат кинти“. В този момент звънна един от трите телефона на масата. Верджи вдигна:
„Здравейте…мъжки глас със задъхана интонация..По обявата се обаждам..
– Здравейте- Вержди имаше твърд тон и чиновническа строгост в гласа – слушам..
– Мога ли да си запише час за днес. За 12. Какво предлагате?
– Масаж с хепи енд. 30 минути са 30 лв, 1 час е 50лв.
– Запишете ме за 12 часа за 30 минути. Къде се намирате?
Веси само слушаше и не знаеше какво да каже. Не разбираше тези хора, не разбираше нито един от тях, но това нямаше значение, трябваше да се прибере в къщи с някакви пари за днес, защото в хладилника нямаше нищо за ядене…Трябваше да нахрани детето някакси и тогава и хрумна идеята.
– Ади не ми каза за хепи енда и аз не мога да го правя, но ще ти предложа нещо – ще докарам няколко клиента за днес, ти ще ги масажираш и ще делим 30 на 70 за теб.
Вержди лесно се съгласи, като си призна, че самата тя не се държи ласкаво по телефона и не знае как да привлича по–адекватно клиентите.
Веси се захвана за работа. Публикува като платена обява вече съществуващата такава в още няколко сайта в интернет. Влезе в профила на салона, който беше личен женски профил в Gepi me и започна да набелязва „жертвите си“. Почна онлайн чат с тях…много деликатен, пълен с недоизказани еротични думи, обещаващ… За около час се записаха двама желаещи масаж, а още двама звъннаха по телефона.
Веси им вдигна и с нежен, чувствен глас, обещаващ удоволствие, им даде да разберат, че става въпрос за платена услуга, а не както очакваха взаимност за фор фри…Те също си записаха час. Любопитството от загадъчния секси глас от другата страна на телефона беше твърде голямо. Мъжете обичат да им гъделичкат въобръжението, дори с малка, телефонна секси игра на котка и мишка. Гъделът е в очакване на неизвестното и в обещанието за удоволствие с щастлив завършек, който пък беше осигурен от Верджи. „Маркетинг триковете са приложими навсякъде“, помисли си Веси.
Около 12 на вратата се звънна и Верджи посрещна първият клиент за деня. Веси не искаше да излиза от кухнята, но толкова искаше да види как изглежда мъж, прибягнал до такава услуга, че не се стърпя. Представяше си всичко друго, но не и това, което видя.
В коридора стоеше един от най-хубавите мъже, които човек случайно може да срещне по улицата и да не остане безразличен от осанката им. Доста висок, около 40-те, с атлетично телосложение, големи кафяви очи, тъмна, леко чуплива коса и усмивка, вливаща очарование. Беше облечен с строг черен костюм, червена вратовръзка и скъпарска риза. В ръката си имаше черно куфарче, което придаваше завършеност на вида му на успял в бизнеса. Веси погледна в очите му и се усмихна всякаш приветстваше клиент в шоурум на Инфинити. Какво ли можеше да му се предложи?! Този мъж беше дошъл за щастливия край….сякаш е принц от приказките и щастливият края е реално понятие и естествен епилог на приказката му…“ Красивият принц пристигнал в двореца си на кон и вътре го чакали голи няколко от най-красивите принцеси в света…Така заживяли щастливо и в хармония от постоянните множествени оргазми….“ щастливи завършъци в щастливия край…Веси страшно много се забавляваше с наострените си с ирония мисли.
Този човек със сигурност имаше някъде там щастливо семейство –красива и поддържана жена, вероятно две деца, живееше в луксозен, просторен апартамен, караше кола за няколкостотин хиляди..плюс луксозната вила и вероятно издържаше поне една любовница. Така изглеждаше. Обаче, беше дошъл да се скрие от този живот, да намери минути, в които да е свободен от всякакви задължения да бъде себе си. Инкогнито, без имена, без обвързаности, да се докосне до анонимното си забравено „аз“….Един малък оазис от деня, пълен с искане…искане от него…сега той искаше глътка безтегловност, за да си спомни за какво мечтаеше онова малко момче преди 30 години…В тези минути най-много щеше да се доближи до него. Веси прочете това в погледа му. Ставаше и все по-интересно и бегло установи, че Верджи гледа с възхищение клиента. В тоя момент Веси се чу да казва:
– Здравейте, заповядайте. Тъй като наскоро отворихме, днес имаме специален подарък за вас –масаж на две ръце за същата цена. Сигурна съм, че ще Ви хареса.“
Мъжът се почувства поласкан и се усмихна съучастнически поглеждайки и двете за секунди.
Веси не разбра защо го каза. Не помисли и за секунда преди да „изплюе“ тая странна идея.. Последното нещо, което искаше е да участва в това. Какви бяха тези ненужни уроци по маркетинг?! Егаси кашата се оформяше. Любопитството беше по-силно от всички тези мисли, опитващи се отново да наредят реалността. Съжалението вече нямаше да помогне. Мъжът отиде да се преоблича и след минути влезе в стаята за масаж, напоена с ароматни свещи и покрита с дискретна светлина. Съблече се. Светлината се плъзна по добре оформеното му тяло. Половият му орган сякаш се губеше сред формите на другите мускули. С плавни движения легна върху масажната маса и Верджи демонстрира на Веси как трябва да сипе и разтрие в дланите си малко масажно масло. Масажът започнат.
„Леле..как се вкарах в тоя филм“ – мислеше си Веси докато нежно масажираше гърба на красивия мъж.- Сега, да, остава още малко време…скоро ще приключи това..сън ли е…егаси и странния сън…няма по-уязвимо животно от голия мъж“- убиваше минути с мислите си Веси, докато Варджи интензивно масажираше краката и дупето на клиента. В последните 15 минути, Веси добре ги беше изчислила, Верджи попита любезно мъжът дали иска да се обърне и да легне по гръб. Започна се –помисли Веси и леко стисна очи като сега масажираше гърдите на легналия.
Верджи започна нежно да масажира отпуснатите тестиси и след минута пенисът на клиента се надигна в ерекция. Вержди знаеше добре какво трябва да прави, сякаш беше медицинска сестра, биеща 10 –хилядната си инжекция на поредния пациент. Уверено и нежно хвана члена с мазната си от масажно масло ръка и нежно премина през дължината му със захват на палеца и показалеца. Мъжът въздъхна дълбоко, като да освобождаваше част от душата си от скованата клетка на тялото и устните му се изпънаха в усмивка, докато очите му бяха затворени през цялото време. Бързаше да стигне там, за където беше дошъл. Верджи притисна деликатно в юмрук пениса и започна за извършва познатите движения толкова съсредоточено и концентрирано, че лицето и беше на сантиметри разстояние от половия орган на клиента. На Веси и се струваше, че се опитва да го изцеди като лимон, докато човекът стенеше доволно. След минути той еякулира така бурно, че Веси се стресна от силата на тоя вик…Прозвуча и не като вик на облекчение, а като вик за помощ. Усмивката не слезе от лицето му докато Верджи го подсушаваше с мокрите кърпи.
– Не можахме да направим повече за вас, но мисля, че ви хареса…
– Даа, тихо каза той…още се рееше някъде…нищо, другия път.
Веси излезе от стаята и отиде в кухнята. Изми си ръцете и седна на масата. Това беше реалност, някаква чужда, странна, но се смесваше с нейната. Беше в роля..Верджи влезе и мушна в ръката и 20 лв..“О, тази реалност може да бъде възприета някакси“, помисли си Веси и се усмиха.
– Виждаш ли –каза Верджи…не е кой знае какво, едни и същи движения всеки път. Но тоя беше толкова сладък..нали….през цялото време ми идваше да му го лапна…Той ще се върне и тогава мога и да му врътна една свирка…Просто беше много сладък.
Вторият клиент дойде под формата на симпатично момче със спортна фигура. Веси отново се концентрира в масажа на гърба, но когато човекът се обърна и Верджи докосна песът му, той отрони една доловимо „не“…Веси го усети, но Верджи работеше по схема, в която нещата стигат до край, и то щастлив…След като клиентът свърши и Верджи го почисти, той благодари и каза, че е нямало нужда от щастливия край, не го бил очаквал, но въпреки това благодари.
Веси остана в кухнята до края на деня. Верджи приемаше клиентите сама, а Веси напълни графика за следващия ден. Имаше около 100 лв, които щяха да са напълно достатъчни за вечерята в къщи за тази вечер и утре. Не съжали, че дойде. Синът и нямаше да е на хляб и маргарин. Почувства прилив на самочувствие и някаква вътрешна увереност. Преди да затворят дойдоха двама от собствениците, един от тях беше гаджето на Верджи. Веси реши да направиви последен опит, защото си личеше, че я възприемат съвсем погрешно:
– Не мога да ги възприема тези масажи, няма да ги правя, но, вижте, напълних графика за два дни. Мога да остана и да набирам клиенти.
Те я погледнаха леко скептично и не особено доволно.
– Виж, ние си плащаме много за обяви, от които идват клиенти. Трябват ни момичета, които правят масажите.
Гаджето на Верджи се включи докато се гушкаха:
– Ако искаш не стигай до финалната част. Верджи ще я прави или ще видим още кой…но трябва да има човек за масажите…И утре си сложи грим, имаш симетрично лице, но без грим то просто не се вижда….оглеждаха я и двамата и Веси се почувства безкрайно незначителна в износения си пуловр и захабените дънки.
Вечерта купи много храна – сладки, пържоли, салата. Не изпита угризения от изминалия ден. Нещо ново, различно и супер шантаво се беше докоснало до живота и. И толкова…Нямаше склонността да се хаби, създавайки микроскопични драми за съзнанието си. Самосъжалението и беше чуждо. Просто заспа без мисли.
На следваща сутрин Верджи пак закъсня да отключи, но дойде без изкуствената опашка и с новопоявили се торбички, виснали под очите, които дори изпъкналия и остър нос не успя да скрие.
Още не си бяха допили първото кафе, когато на вратата се звънна и Веси отиде да отвори. Дребен мъж на около 50 с нахално изражение и толкова празни очи влезе в коридора и хвана Веси за ръката докато говореше, сякаш я познаваше отдавна:
– Идвам за масажа. Нали ти ще ми го правиш? Ама искам само за малко да ти хвана циците….само за 5 минути. Давам 20 лв. отгоре….айде моля ти се, само за малко..
Веси се стресна от това нахалство и припряност.
– Вижте сега, аз правя лечебни и рехабилитационни масажи. Колежката- посочи наблюдаващата сцената Верджи – прави масажи с хепи енд….
– Ама искам твойте…хайде сега де, кво толкова, само за малко…нали ти казвам, давам ти 20 лв.
– Няма как да стане, просто няма –Веси отстъпваше назад и Верджи се намеси:
– Добре, аз ще го правя масажа, влез в стаята..
Онзи продължаваше да гледа умолително Веси и да нарежда
„Ама за малко де, моля те, де….само да ги пипна“…но като видя, че Веси няма да се разубеди влезе в стаята с Верджи. След половин час нахалникът си тръгна. Верджи влезе в кухнята и оправяйки сутиена си, кимна, когато Веси и каза, че днес само ще двига телефона и няма да масажира никого.
Следобеда дойде Ади. Чакала някакъв много важен клиент, депутат, с който имала уговорка….демек тя да му прави масажа, но по начинът, по който си слагаше червило, парфюмираше се и си оправяше роклята, ставаше ясно, че няма да е „просто масаж“.
Веси не излезе от кухнята в следващия час. През това време, обаче, прие обаждане от вчерашния клиент, готиният пич, който си записа час за след 40 минути. Ади и Верджи набързо го обсъдиха. Верджи и разказа колко е готин и как се е борила с желанието си да му направи свирка, но….не бил оставил бакшиш и това я подразнило. Ади искаше тя да го поеме и докато Веси му отваряше вратата, Ади облече бялата впита престилка и си придаде вид на истинска масажистка и влезе в стаята, за да го чака. Пак същата атмосфера с приглушена светлина и ароматни свещи…Веси и Верджи останаха в кухнята.
След половин час, когато клиентът си тръгна, Веси отиде в стаята за масаж при Ади.
Тя стоеше изправена до огледалото. Намести сутиена и роклята си и после извади червилото и гланца за устни от несесера в чантата си. Разтегна устни, за да ги червиса по –плътно докато гледаше победоностно в огледалото. Като принцеса, която се стяга за следващия дворцов бал. Веси не спираше да я зяпа…не доумяваше тази гордост и демонстрационна напереност от къде точно идваха.
– Направих му една свирка. Какво толкова. Хареса ми, беше чист…Всичко е въпрос на избор. Не мога да работя за 600 лв. в някой магазин или офис. Да се бъхтам по 8-9 часа за мизерни пари, а след всичките сметки да няма с какво да си платя таксито. Не съм от тоя тип хора. Не искам да съм. Майка ми е много болна…цялото си детство прекарах в мизерия ….извади от чантата си малко пликче с амфетамин и го изсипа направо на масажния шкаф до огледалото. После с дебитната си карта оформи една линия, нави на фуния банкнота от 20 лв, която измъкна от сутиена си и смръкна звучно линията…
– Нямаше какво да ядем почти всяка вечер….Брат ми започна да продава трева още в училище. После разбра, че кинтите са в прахчето. Преди 2 дни го пребиха от бой…Изтри сълзата, която беше изскочила бързо от дясното и око….пое дълбоко въздух…
– Да, всеки избира сам за себе си какво е готов да даде, заради това, което получава. Всеки сам знае за себе си как ще заспива спокойно. И когато направиш избор не може да се върнеш назад, защото вече няма да си ти….Не можеш да се връщаш към себе си, когато вече си избрал кой да бъдеш. А аз съм това, което съм в момента и така ми харесва.
На следващия ден Веси не отиде в салона. Никога повече отиде в салона.
–
